През XIX в. няколко от най-силните земетресения в историята на САЩ засягат континенталната част на Северна Америка. Ново проучване показва, че близо два века по-късно вторичните трусове от тях все още могат да се появят в централната и източната част на страната.
Така наречените вторични трусове, по-слабите вибрации, които следват земетресението, могат да продължат с дни и дори години. Тези „миниземетресения“ са част от процеса на възстановяване на разлома след главния трус и с течение на времето затихват. Въпреки че вторичните трусове са с по-малък магнитуд, те могат да повредят инфраструктурата и да затруднят възстановяването.
Съществуват две мнения за съвременната сеизмичност в някои части на Северна Америка. Някои учени смятат, че това са вторични трусове от минали земетресения, а други – че това е фонова активност. Нов доклад на Юсуан Чен, геофизик от Университета в Ухан, и Миан Лиу, професор по геоложки науки в Университета на Мисури в Колумбия (САЩ), разглежда този въпрос. В изследването, публикувано в Journal of Geophysical Research, учените използват статистически метод, за да намерят отговор.
Невъзможно е да се разграничат предвестниците на земетресенията от фоновата сеизмичност, характерна за даден регион, докато не се появят по-силни трусове. Въпреки това учените все още са в състояние да разпознаят вторичните трусове. Разбирането на причините за днешните трусове е важно за оценката на риска от бъдещи катаклизми, дори ако съществуващата сеизмична активност не винаги е достатъчно силна, за да причини забележими щети.
