Екипът проучва останки от цветен прашец, събирани в продължение на много години по време на разкопки в цяла Европа. Учените са използвали и специален компютърен модел, който оценява броя на всички видове растения в даден район в различни периоди. Данните показват, че видът на растителността в различните части на Европа се е променял с течение на времето.
А по време на последния междуледников период ливадите, степите и саваните са заемали голяма част от територията – средно повече от 50 %. Изследователите подозират, че мегафауната – предимно носорози и слонове – частично е утъпкала дърветата. През този период в Европа са се срещали големи слонове с правилни копита, по-големи от мамутите. Климатичните фактори са изиграли малка роля в процесите на обезлесяване.
Това означава, че идеята, че хората са виновни за изчезването на почти всички първични европейски гори, може да се окаже погрешна. Оказва се, че едрите тревопасни животни са „освободили“ половината от европейските земи от горите преди появата на Homo sapiens в региона.
