Експертите са използвали мрежа от осем сеизмични станции, разположени около инжекционния кладенец на разстояние няколко километра, и са записали данни за около 350 земетресения. Около десет процента от тях са имали уникални характеристики: те са били по-бавни и по-дълги от нормалните трусове. Тези земетресения бяха наречени „бавни“ или хибридни земетресения с форма на вълната.
Изследователите обясняват появата им с два процеса. При първия инжектираният в скалата флуид създава налягане, което провокира появата на пукнатини в близост до кладенеца. При втория процес флуидът също създава налягане, което може да предизвика разклащане на скалата вече на по-големи разстояния.
„Предположихме, че индуцираните земетресения се държат като повечето други земетресения и имат приблизително същата скорост на разкъсване от два до три километра в секунда“, казва един от авторите на статията, Ребека Харингтън от Рурския университет в Бохум.
